
OrCam MyEye 3 Pro – когато технологиите връщат самостоятелността на хората с ниско зрение
Любимо от канала от 2020г. до днес
След дългия ни път с кола до Чивитавекия, дойде моментът, който очаквахме с вълнение – качването на ферибота към Сардиния. За нас това беше първо пътуване с кола и куче по този маршрут, а за Изи – голямо приключение.
Плаването трае около 7-8 часа. Потеглихме почти в полунощ. Самият кораб напомня круиз – с ескалатори, рецепция, лоби, ресторанти, бар и басейн на последния етаж. Бяхме си запазили каюта, но да си признаем честно – макар много пъти да се бяхме возили на ферибот до този момент, а и самите ние да сме управлявали лодки из Средиземно море, в каютата усещахме движението по неприятен начин и ни трябваше около час и излизания на палубата, за да можем да се върнем обратно по леглата. Изи нямаше никакъв проблем нито с кораба, нито с каютата 😀
Фериботът акостира на пристанището в гр.Олбия. Още наблюдавайки как корабът спира се вижда, че градът е голям. По-голям, от колкото очаквахме. От там до Сан Теодоро, където нощувахме са около 30 мин. път с колата. В Сан Теодоро е оживено, вечер центърът е пешеходна зона и има много магазинчета, ресторанти, барове.
Оказа се, че в Сардиния не е много лесно да намериш плаж, който да е отворен за кучета през деня. Повечето плажове са забранени за кучета от 8ч до 20ч. В близост до Сан Теодоро е плажът Cala Brandinchi, и ако си наемете чадър и шезлонг от Giardini di Brandinchi – можете да влезете с куче. Така са организирали нещата, че хората с кучета не са един до друг, за да не се създават неприятни ситуации между животните 🙂
Чадърите и шезлонзите са в градина, заобиколени сте от растения, стъпвате по свежа зелена трева. Имате душове, WC, бар, дървени пейки с маси в гората. На няколко метра надолу по пясъка се открива и самия плаж.
По-голямата част от плажа е свободна, т.е. носите си ваши чадъри и шезлонзи/столове. Но е задължително да си направите регистрация 48ч по-рано, за да можете да влезете изобщо на плажа. Ако сте си наели чадър за Giardini di Brandinchi (или друга подобна зона), не е нужно да си правите регистрация за влизане. Паркингът също се заплаща.
Cala Brandinchi впечатлява с бял и фин пясък, изключително чиста вода, красиви цветове и плиткост. Ходите метри и метри навътре и водата трудно стига до кръста.
Плажната ивица е дълга около 700 метра и събира около 1400 човека (без да се броят платените зони). Това е причината да се правят резервации предварително.
В морето имаше лодка – магазин, където се продаваха различни накити. И тъй, като на хората морето им беше до колене – да се продава на лодката беше практично и интересно.
На около 55км от Сан Теодоро се намира природен парк Golfo di Orosei. Там има доста плажове, един от които е популярният Cala Goloritze, до който, обаче, за нас беше невъзможно да идем. Ние посетихме Oasi Biderosa, което е кътче от рая. 5 залива са на ваше разположение, като на Oasi 3 има и бар. От главния път се отбивате и след това ви чакат около 5км черен път през гората, покрай езерото и реката… До всеки залив има паркинг и химическа тоалетна.
Всеки залив е достатъчно голям, а зоната е свободна. Следва да си носите чадъри, шезлонзи/хавлии, храна и вода.
Водата отново е плитка, на места има малко камъни, но зависи и на кой залив се намирате. Пясъкът е фин, няма хора около вас и можете да релаксирате часове наред.
Необходимо е отново да си направите резервация онлайн, за да ви пуснат към заливите с колата. Ако нямате резервация, а местата са свършили – можете с колело да стигнете, макар да имаше хора по пътя с колела и изглеждаше доста уморително.
Освен плажовете – в парка можете да ходите по различните екопътеки, които ще ви отведат до места с невероятни гледки.
На около 10км на север от Сан Теодоро е градчето Porto Taverna и едноименният плаж.
Самото име не е толкова популярно като La Cinta или Cala Brandinchi, но този плаж е истинско бижу. Гледа към величествения остров Таволара, който се издига драматично от морето.
Освен с гледката към остров Таволара, Порто Таверна ни изненада и с друго – зад плажната ивица се намира малко езеро, в което живеят фламинго. Докато вървяхме по пясъка към морето, погледът ни попадна на розовите птици, разхождащи се спокойно във водата.
Това придава на мястото едно особено очарование – от едната страна имаш безкрайно синьо море и внушителната сянка на Таволара, а от другата – лагуна, в която фламинготата танцуват в плитчините. Атмосферата е почти магична, защото усещаш, че си едновременно сред дива природа и на райски плаж.
Точно този пейзаж му придава усещане за уникалност – сякаш си на място, което е едновременно дива природа и съвършена хармония.
Сардиния ни посрещна с красота, която трудно може да се опише само с думи. От вълнението на първото ни пътуване с ферибот, през топлото посрещане в Олбия и спокойствието на Сан Теодоро, до магията на плажовете и срещата с фламинготата – всеки ден беше пълен с нови впечатления.
За нас това беше не просто почивка, а преживяване, което ще остане в сърцата ни. А за Изи – първо голямо морско приключение, което тя посрещна с радост и любопитство. Гледахме я как тича по пясъка, как с внимание наблюдава птиците и как вечер заспива уморена и щастлива – и това ни напомняше, че истинското богатство на пътуванията не е в местата, които виждаме, а в споделените моменти.
Сардиния ще остане за нас като място на хармония – между море и планина, между природа и уют, между нас и Изи. И със сигурност знаем, че някой ден ще се върнем отново.
Използваме бисквитки за оптимално изживяване. Съгласието ви позволява обработка на данни като поведение при сърфиране. Отказът може да ограничи някои функции.
Добавяне на {{itemName}} в количката
Добавяне на {{itemName}} в количката