Количка 0
OrCam MyEye 3 Pro – когато технологиите връщат самостоятелността на хората с ниско зрение
Има места, които изглеждат като излезли от приказка. Но не от онези весели и цветни приказки, а от онези тихи, малко тъжни, но незабравими истории. Такова място е Потопената църква в язовир Жребчево.
Тази година решихме да се приберем от Слънчев бряг към София по „стария път“ – известен още, като „Подбалканската“. Изи беше с нас, искахме да имаме и повече опции за спиране и кратки разходки. А и в последния празничен ден магистралите винаги са много натоварени, искахме да си спестим дългото чакане по километрични опашки.
Та, прибирайки се, близо до Казанлък видяхме табела „Потопената църква“ и рязко сменихме посоката. Бяхме чували, че тя се показва от водата само понякога. И, както се оказа – точно тогава беше един от тези моменти!
Едно село под водата...
Църквата „Свети Йоан Рилский“ е всичко, което е останало от някогашното село Запалня. През 60-те години на миналия век, когато започнало изграждането на язовир Жребчево, държавата взела решение: три села – Запалня, Долно Паничерево и Жребчево – ще бъдат наводнени. Хората били изселени, къщите – съборени. Но църквата? Тя останала.
Защо ли? Според някои – защото стените ѝ били твърде здрави. Според други – защото никой не посмял да я бутне. А може би – защото историята е знаела, че някой ден тя ще трябва да напомни за всичко изгубено.
Когато стигнахме там, гледката беше… вълшебна. Църквата стърчи насред сухото корито, заобиколена от камъни, напукана и без покрив, но толкова истинска и силна. Слънцето се прокрадваше през прозорците ѝ, а сенките по стените ѝ разказваха стари истории. Нямах нужда от много цвят, за да усетя красотата ѝ.
Разходихме се около нея, снимахме, мълчахме (нещо, което рядко се случва при мен 😄) и просто гледахме. Трудно е да си представиш, че под краката ти някога е кипял живот – с домове, хора, празници и звън на камбани.
Защо "Потопената църква" е важна?
Построена е през 1891 г.
Оцелява над 130 години, въпреки водата, времето и забравата
Днес е символ на паметта, на вярата и на това, че не всичко може да бъде удавено
Факти за "Потопената църква"
Изградена е през 1891 г. – от местни каменари и селяни от село Запалня. Била е центърът на духовния живот в селото.
Оцеляла е при потапянето на селото – през 1965 г., когато започва запълването на язовир Жребчево. Повечето сгради били разрушени предварително, но църквата останала.
Стените ѝ са дебели и устойчиви – именно здравината ѝ е причината да не бъде съборена лесно. А може би и вярата на хората я е запазила.
Показва се само при ниско водно ниво – понякога напълно, понякога частично. Има години, в които изобщо не се вижда.
Няма покрив, икони или обзавеждане – всичко е отнесено или разрушено с времето, но стените стоят непоклатими вече над 130 години.
Често е място за снимки, рисуване и… тишина – художници, фотографи и пътешественици я обичат. Там се усеща нещо повече от пейзаж – усеща се памет.
Не е обявена за паметник на културата, но много хора вярват, че би трябвало да бъде защитена.
Научих, че много хора идват тук, за да я видят. Някои оставят камъче или цвете. Други просто мълчат. Аз… аз запомних как звучи вятърът през прозорците ѝ. И реших, че ще я нарисувам – точно такава, каквато я видях.
📸 Мама ми помогна да качим няколко снимки от това място. Ако ви се случи да минете край язовир Жребчево – отбийте се. Дори да не видите църквата – ще усетите, че тя е там. Все още.
